Постинг
02.06.2010 18:10 -
На какво играят нашите деца днес?
На какво играят нашите деца днес?
Пепи Иванова www.salonia.bg Дата: 2010-03-16
Не отдавна бях свидетел на ситуация, която ме накара да се замисля, колко много са се променили интересите на децата и колко малко родителите се стараят децата им да израстват с героите от приказките, с които са израснали самите те.
Със сина ми, който е на 5 години, бяхме на гости у далечни роднини, които имат двама сина - на 3 и на 5 години. Предполага се, че 3-годишният малчуган трябва да си играе с кораби, влакове, камиони, да се вживява в ролята на пират или пожарникар, да оцветява книжки или да мачка пластилин. Мога да изброявам още доста занимания, с които едно дете на тази възраст да си уплътнява времето. Но какво се случваше всъщност? Детската стая бе изрядно подредена, не се виждаха играчки дори по полиците на етажерките. До една от стените бе поставено бюро с компютър, което, като изключим легло и няколко етажерки, изчерпваха интериора. Малкия Алекс седеше пред компютъра и играеше на електронна игра. И то каква? До преди да видя с очите си, ми беше трудно да повярвам, че на 3 години дете, едва успяващо да налучка клавишите за навигация на играта, съвсем целенасочено търси да простреля човек, за да му потече кръв. Когато успееше да постигне целта си, детето с радостен вик повтаряше: „Кръв! Кръв!“. Тъй като уменията на малчугана все още бяха прекалено оскъдни, когато пушката му спираше да стреля, той викаше баща си, за да му зареди патрони. Сега, когато Ви разказвам тази история, ми се иска това да е бил единичен случай от живота на това дете. За съжаление, родителите му ми споделиха, че това е любимото занимание не само на него, но и на неговия брат.
Нека се обърнем към някои цифрови показатели. През 2000 година у нас престъпленията, извършени от непълнолетни са 11.2%. Само за няколко години, или по-точно за 2006 година процента е скочил до 18,06%. Данните говорят сами по себе си. Детската агресивност и въвличането в незаконно поведение нараства. Дали тези цифри не са свързани донякъде с това, на какво играят децата ни?
Едно от най-честите правонарушения при децата са кражби на пари от дома (сумата е според възможностите на семейството). Една от причините е, че повечето днешни „забавления“ за тинейджърите са платени – всяко трето дете в юношеска възраст е с някаква зависимост. Това може да е тютюнопушене, алкохол, зависимост от наркотични вещества, Интернет. Една от основните причини за въвличане на детето в зависимост е скуката. Неангажираността и незаинтересоваността на децата към полезни занимания лежи, до голяма степен, на съвестта на родителите. Много по-лесно е да оставиш детето пред компютъра с часове, докато гледаш любимите си филми, новини, криминални или сапунени сериали. А с какво точно се занимава детето във виртуалното пространство не е от голямо значение. Нали мирува!
Често срещано схващане е и, че децата трябва да си играят сами. Истината е съвсем различна. Както възрастните имат нужда от общуване с приятели, така и децата имат тази нужда, даже в по-голяма степен. Най-добри приятели на децата, поне до навършване на 16 години, би трябвало да бъдат техните родители. Поради своя манталитет или поради липса на време, обаче, много родители лишават децата си от това дружеско присъствие и децата го заместват с приятелство с компютъра.
Май си струва да се замислим, да се откъснем от телевизора, от постоянните ангажименти в домакинската работа и да се поогледаме – какво правят и на какво си играят нашите деца? Тук само вметнах някои фактори, на които да обърнем внимание. Но какво да НЕ правим не дава отговор на това, какво ДА правим. В следващи статии ще дам полезни примери за това, на какво конкретно можем да играем с децата си в различни възрасти.
Пепи Иванова www.salonia.bg Дата: 2010-03-16
Не отдавна бях свидетел на ситуация, която ме накара да се замисля, колко много са се променили интересите на децата и колко малко родителите се стараят децата им да израстват с героите от приказките, с които са израснали самите те.
Със сина ми, който е на 5 години, бяхме на гости у далечни роднини, които имат двама сина - на 3 и на 5 години. Предполага се, че 3-годишният малчуган трябва да си играе с кораби, влакове, камиони, да се вживява в ролята на пират или пожарникар, да оцветява книжки или да мачка пластилин. Мога да изброявам още доста занимания, с които едно дете на тази възраст да си уплътнява времето. Но какво се случваше всъщност? Детската стая бе изрядно подредена, не се виждаха играчки дори по полиците на етажерките. До една от стените бе поставено бюро с компютър, което, като изключим легло и няколко етажерки, изчерпваха интериора. Малкия Алекс седеше пред компютъра и играеше на електронна игра. И то каква? До преди да видя с очите си, ми беше трудно да повярвам, че на 3 години дете, едва успяващо да налучка клавишите за навигация на играта, съвсем целенасочено търси да простреля човек, за да му потече кръв. Когато успееше да постигне целта си, детето с радостен вик повтаряше: „Кръв! Кръв!“. Тъй като уменията на малчугана все още бяха прекалено оскъдни, когато пушката му спираше да стреля, той викаше баща си, за да му зареди патрони. Сега, когато Ви разказвам тази история, ми се иска това да е бил единичен случай от живота на това дете. За съжаление, родителите му ми споделиха, че това е любимото занимание не само на него, но и на неговия брат.
Нека се обърнем към някои цифрови показатели. През 2000 година у нас престъпленията, извършени от непълнолетни са 11.2%. Само за няколко години, или по-точно за 2006 година процента е скочил до 18,06%. Данните говорят сами по себе си. Детската агресивност и въвличането в незаконно поведение нараства. Дали тези цифри не са свързани донякъде с това, на какво играят децата ни?
Едно от най-честите правонарушения при децата са кражби на пари от дома (сумата е според възможностите на семейството). Една от причините е, че повечето днешни „забавления“ за тинейджърите са платени – всяко трето дете в юношеска възраст е с някаква зависимост. Това може да е тютюнопушене, алкохол, зависимост от наркотични вещества, Интернет. Една от основните причини за въвличане на детето в зависимост е скуката. Неангажираността и незаинтересоваността на децата към полезни занимания лежи, до голяма степен, на съвестта на родителите. Много по-лесно е да оставиш детето пред компютъра с часове, докато гледаш любимите си филми, новини, криминални или сапунени сериали. А с какво точно се занимава детето във виртуалното пространство не е от голямо значение. Нали мирува!
Често срещано схващане е и, че децата трябва да си играят сами. Истината е съвсем различна. Както възрастните имат нужда от общуване с приятели, така и децата имат тази нужда, даже в по-голяма степен. Най-добри приятели на децата, поне до навършване на 16 години, би трябвало да бъдат техните родители. Поради своя манталитет или поради липса на време, обаче, много родители лишават децата си от това дружеско присъствие и децата го заместват с приятелство с компютъра.
Май си струва да се замислим, да се откъснем от телевизора, от постоянните ангажименти в домакинската работа и да се поогледаме – какво правят и на какво си играят нашите деца? Тук само вметнах някои фактори, на които да обърнем внимание. Но какво да НЕ правим не дава отговор на това, какво ДА правим. В следващи статии ще дам полезни примери за това, на какво конкретно можем да играем с децата си в различни възрасти.
Хвани клиента за ръката преди той да те ...
0046: Моля, сподели! Домашното насилие н...
КОЛКО СА ЖЕСТОКИ ДНЕС ДЕЦАТА
0046: Моля, сподели! Домашното насилие н...
КОЛКО СА ЖЕСТОКИ ДНЕС ДЕЦАТА
Няма коментари
